ИЛИЯ МИНЕВ - ЕДИН ЖИВ БОГ, ЕДИН ЖИВ БЪЛГАРИН!

На 5 декември се навършиха 90 години от рождението на Илия Минев. След закриването на сайта "Воини на Тангра" изчаках да видя реакции, поне от другите "националистически" форуми в интернет пространството. Но там не видях тема, която да споменава тази кръгла годишнина. Не говорим за класическите медии - радио, телевизия, вестници... "Г-н президентът" беше зает да чества еврейският празник "Ханука". Единствено тази годишнина се почете в телевизия "Скат" в предаването "Безкомпромисно" на Георги Жеков, по подобаващ начин, пряко от град "Септември". И толкова - едно предаване, в една телевизия за цяла България.
Затова наблюдавайки цялата тази скотщина, която се лее над оробената ни Родина, реших и аз да напиша нещо. Последният съм, който трябва да пише за него, а съм и твърде млад, за да го познавам и да съм бил с него, за човека, роден на 5 декември 1917 г., един месец, след като Плеядите достигнаха зенита и заместиха Полярната звезда, и в една дата - 1917, от която започва злокобното юдео-комунистическо робство, над планетата Земя.
Затова четейки и слушайки за него от книги, форуми и дискусии и някое друго предаване, си казах: това не е човек, това е един жив Бог, един истински Българин. Не е мъртъв, той не умря, дори, когато юдейските възпитаници го умориха в Правителствена болница през 2000г, защото стана звезда от света на Предците ни, стана част от Небесния Български Съвет - Съветът на човеците-богове. Затова е много трудно да се пише за един Бог.
Важното е , че той, пратен ни от Небето, в едни тъмни времена, за да покаже на Българите как трябва да се борят със самите Себе си , за да победят враговете си, и как смъртта за тях не може да бъде поражение, а победа; да покаже, че няма затвор на света, който да спре полета на човешкия дух и човешката душа към Свободата. А Свободата не е илюзия, тя е полетът на човешкия Дух. Можем ли да кажем, че той победи обстоятелствата и ограничението на времето? Да, той ги победи и показа как се осмисля и живее Името Българин. Това първо ни показа той. Там в затвора, в мизериите на единочните килии, във всекидневните изтезания, той остана Българин. И показа как трябва да живее Българинът, кога е в робство! Той показа, че древните Български сили са живи, че те тлеят дълбоко някъде в нас и ние трябва да направим своите усилия да ги събудим, да ги извикаме и да пръснем тъмата над света, да наченем изгрева на Слънцето над нашата оробена Родина. Какво, ако не събудени древни Български Сили е това 33 години да бъдеш в злокобните комунистически зандани? Докрай... И те в безсилието си, да те освободят, защото не могат да те пречупят... Затова той не направи партия. Неговата задача не бе партийно движение или строителство, а да ни покаже мощта на Българския Дух и изворът на древните Български сили.
Един жив Бог, един жив Българин!